Природни забележителности

Пещера проходна – “Очите на бога” – карта в Google Maps


Има места, на които човек се чувства близо до божественото начало. Наричаме го с различни имена, но същността му е една – най-висшата форма на енергия в света. Тя е там, където мракът отстъпва място на живота. Във вълшебството на раждането, в красотата на любовта, в мъдростта на природата…Тази енергия можем да усетим, но не и да уловим. Може би тя винаги е близо до нас, но ни е дадено да се докоснем до нея за кратко – на определени места и в конкретни житейски ситуации. Тя е дар, а не даденост. Ето защо нямаме право да я притежаваме, можем единствено да сме благодарни за миговете, в които я усещаме близо до нас.

От София се поема по автомагистрала Хемус и оттам покрай Правец и Ябланица се хваща пътя за Луковит. Достигайки до село Румянцево отклонихме на северозапад следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а е около 115 км
Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Пещерата е естествено осветена, тъй като в средната ѝ зала, вследствие от ерозията таванът е прояден от просмукващите се води, образувайки феномена „Окната“ или „Очите на Бога“ — две почти еднакви по големина дупки с формата на очи.


Гложенски манастир “Свети Великомъченик Георги Победоносец” – карта в Google Maps

Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският, разположен на около 10 км. от село Гложене в Тетевенския Балкан. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали.

Манастирът е строен през XIII и подновен през XV-XVI. Привличал посетители от Букурещ, Фокшан и Крайова в Румъния. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен Втори. Основал с. Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение. Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците (а според някои чак до XVII в.), след което е изоставен.

Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-94 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.


Екопътека Искър-Панега – карта в Google Maps

Геопарк Искър–Панега е едно наистино прелестно и магнетично кътче от нашата България. Той се намира в община Луковит и се състои от два района – Ландшафтен парк „Панега” и Карлуковски карстов комплекс Това е първият по рода си геопарк, създаден на територията на страната ни. Много хора може би ще се зачудят какво означава терминът „геопарк”. Накратко, това е място, където са събрани множество обекти, които са от геоложки, геоморфоложки и палеонтоложки тип и притежават културно–историческа или природна стойност Началото на ГЕОПАРК “ИСКЪР–ПАНЕГА” е край шосето София–Плевен–Русе, малко преди град Луковит. От тук започва първият в България Крайречен ландшафтен парк “Панега”. Трасето следва долината на река Панега, приток на Искър. Реката води началото си от един от най-големите карстови извори у нас Глава Панега. В местността Котлен край града се намира най-ясно изразеният и впечатляващ стар меандър у нас, наричан от специалистите “старица”. Огромният амфитеатър на меандъра Котлен е толкова впечатляващ, че различните скални фигури са получили местни наименования: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето, Въртопа. Има поверие, че водата, растителността, формата и скалите на това място, създават особен жизнен биотоп и природни енергии, облекчаващи мигрена и нервни напрежения. На скален откос по дървена платформа се преминава над реката и се навлиза в къс, но впечатляващ каньон. Тук се намира Панежката Темна дупка, с извор – неизследвана пещера, забулена в догадки. Всичко наоколо е една идеална смесица от пленителни гледки, чудати скални формирования и гъсти гори.


Църква “Успение Богородично” – Карлуково – карта в Google MapsЦърква "Успение Богородично" - Карлуково

Съществуващият и днес известен манастир ” Успение Богородично” е разположен до с. Карлуково, на 8км от гр. Луковит, сред Искърското дефиле. Според историци в този район е имало тракийски и римски светилища. По време на второто българско царство манастирът е познат под името “Викторова лъка”, но поради многобройните разорения на манастира около него възникват скалните манастири, които са в радиус 2км един от друг, от двете страни на речното корито.

Разрушен по време на османското нашествие, останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края на XVIв, навярно при някое от насилствените помохамеданчвания на павликенските селища в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVIIв. Събитието е засвидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735г изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно, през 1834г, след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877г, по време на Руско-турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.

В преддверието на църквата са изписани главно сцени от Богородичния акатист и Премъдростите на Йоан Златоуст. Сравнявайки стенописните изображения в наоса с тези в преддверието, не е трудно да се установи известно различие в стила и цветоусещането на зографите и главно, моделировката на човешките лица. Това дава основание да се предполага, че цялостното изписване на карлуковската манастирска черква е било дело най-малко на двама майстори зографи. За съжаление, те не са оставили никакви писмени известия нито за себе си, нито за това къде са се учили на живописно изкуство.

Наред със стенописта, в карлуковската манастирска черква е имало и множество икони, оценявани като забележителни произведения на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, обрамчени в кръгли медальони, предизвиквали интерес с портретната си характеристика и с жизнеността на образите. Особено ценни са големите иконостасни икони, някои от които са нарисувани от самоковския живописец Димитър Христов Зограф (1769-1860г).