Стане ли дума за темата “да си напалим огън и да си изпечем нещо” в градината, в планината и т.н. една от предпочитаните теми е открито огнище или както сега е модно да го наричат в последните години – барбекю. В това няма нищо чудно, защото, като изключим заклетите вегетарианци, едва ли ще се намери човек, който да остане безчувствен при мириса или гледката на цвърчащи на скарата пържоли, шишчета, плескавици, кебапчета или други вкуснотии, които сме правили заедно с нашите гости на двора. Две мнения няма, че, препечен на истинска жарава, даже възлюбеният някога салам, добива вкуса на апетитен деликатес. Ако прибавим и романтиката на открития огън в лятната нощ, разнасящият се надалеч аромат на печена мръвка и удоволствието от време навреме да си оближеш пръстите, с които си пипнал сочните пържолки, представата за барбекюто и неговото значение за осмисленото прекарване на свободното време вече добива „плът и кръв“.
Възможности за препичане на вкуснотии на открит огън, колкото щеш. От скарата на огромната тераса или поставена върху четири тухли скара, през „шаран на керемида“ уловен преди няколко часа, до множеството други приспособления за печене на жар.Достатъчно е да се разгорят малко дървата или пък извадените от чувала дървени въглища и скарата е готова за действие